Игри

Информация за страница Горна Оряховица

Горна Оряховица е град в Област Велико Търново, Централна Северна България. Той е стопански и административен център на едноименната община, като е разположен по поречието на река Янтра в непосредствена близост до областния център Велико Търново. Селището е важен железопътен възел и освен това до града се намира гражданското летище, което носи името на града. Най-ниската точка на града се намира на край брега на Янтра и е на 92 м надморска височина, а най-високата  пък е платото Камъка, който се намира на 412 м надморска височина. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини, които имат формата на огромна подкова, отворена на изток. Височините от своя страна са прорязани от пролома на река Янтра, наречен Дервент. На запад от него се намира Беляковското плато, на изток пък остават Камъка и Арбанашкото плато. Община Горна Оряховица като цяло е с важно гео-стратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни, а също и местни артерии. Градът се намира в централната част на Предбалкана и е част от морфо-структурата на Балканидите, които са се оформили на границата между мезозойската и неозойската ера. Релефът има предимно нископланински характер, сиви горски почви и умерено-континентален климат. Това благоприятства отглеждането на трайни насаждения, а още за релефа на общината са характерни асиметрични речни долини, плата и свлачища. Средната надморска височина е 218 м, а най-южната част на района е с планински релеф и климат, като преобладават предимно кафяви горски почви.

                С ферман от 1538 г. град Горна Оряховица получава правото да извършва търговски и занаятчийски дейности. През този период получават популярност кожухарството, абаджийството, железарството, коларството, златарството, както и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център. През Възраждането градът продължава да играе съществена роля за страната. През 1822 г. се основава килийно училище, а близо 40 години по-късно – през 1859 г., се открива първото класно училище, което днес е гимназия, от Иван Момчилов. През 1869 г. на територията на града вече функционира и читалище, а две години по-късно Елена Грънчарова основава в Горна Оряховица първото женско дружество Просвещение. През 1868 г. пък градът е утвърден като център на нахия, която влиза в състава на Търновски окръг (тогава санджак). По време на Руско – турската освободителна война руските войски влизат в града на 26 юни, по нов стил 8 юли. Освобождението посрещат 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.  След откриването на жп гара Горна Оряховица през 1899 г. има значителен прираст на населението. Тя за кратко време спечелва на града не само слава, но също така осигурява препитание на по-голяма част от неговите жители. В системата на железниците са обхванати 20 % от неговото трудоспособно население. Градът и в наши дни продължава да бъде важен железопътен възел и транспортен център, като гарата е най-голямата в Северна България. 9 души от населението на града са доброволци при избухването на Първата балканска война в редиците на Македоно – одринското опълчение. През 1925 г. пък се открива Международен мострен панаир, който е преместен в Пловдив 7 години по-късно – през 1932 г.

Етикети:   Градове , Велико Търново , България
eXTReMe Tracker